Гной се образува при възпаление, най-често бактериално, и се състои от мъртви бели кръвни клетки, мъртви тъкани и бактерии.
При инфектиране на дадена кухина, орган или област, там пристигат и се натрупват неутрофили – бели кръвни клетки, които поемат и разрушават бактериите и гъбичките. За да се справят с инфекцията се отделят множество биологично-активни субстанции, които привличат и други бели кръвни клетки. Част от неутрофилите и околните тъкани загиват или се увреждат. Натрупването на материал от увредени тъкани и мъртви клетки води до образуването на гной.
Стафилококите и стрептококите са най-честите бактерии, които водят до супурация (гноясване), за което допринасят отделяните от тях токсини.
Супурирането на рани е особено често при диабетици, имунокомпрометирани и лица на имуносупресивна терапия.
Има различни видове натрупване на гной:
Натрупването на гной в естествени анатомични кухини води до т.нар. емпием – напр. плеврален емпием, когато гной се събере в плевралната кухина – пространството между двата листа на плеврата.
Натрупването на гной в новоформирана кухина, отделена от околната тъкан от капсула води до формирането на абсцес – напр. белодробен абсцес; панрициум- абсцес около нокътното ложе; форункул, карбункул и др.
Когато гной се натрупа сред меките тъкани, без да е отграничена с мембрана, се образува флегмон.
Гнойното възпаление може да засегне всеки орган и система – напр. гноен синузит, гноен менингит (първичен/вторичен), гнойни артрити, гноен перитонит и др.
Гнойното възпаление обикновено е съпроводено с температура, оток, болка и нарушена функция на засегнатия орган/област. Тези симптоми са придружени и от общо неразположение, главоболие, треска понякога и гадене и повръщане.
Лечението на гнойното възпалени включва евакуиране на насъбралата се гной чрез аспирация, инцизия или дренаж, наред с прилагането на антибиотици, симптоматични и укрепващи средства.
За подбирането на подходящ антибиотик за лечение, се извършва микробиологично културелно изследване на гноен секрет.
Съдържание
Какво определя изследването?
При микробиологичното изследване на гноен секрет се изолира конкретен причинител и се изготвя антибиограма според антимикробната чувствителност на установения микроорганизъм. На специални хранителни среди се посява взетият гноен секрет, инкубира се (отглежда се) за определено време при определени условия, след което се отчита растеж, и чрез допълнителни тестове се идентифицира съответният бактериален причинител.
След изолиране на бактериален причинител се изследва антимикробната чувствителност и се изготвя антибиограма.
Антибиограмата е особено важна за прилагането на правилно антибиотично лечение с препарат, активен срещу изолираният микроорганизъм.
Кога да направя това изследване?
Изследването на гноен секрет се назначава при:
Супурирали рани;
Евакуиране на гнойно съдържимо при аспирация, инцизия или дренаж;
Гнойни примеси в отделяни секрети;
Гнойни синуити;
Гнойни артрити;
По преценка на лекуващия лекар.
Подготовка преди изследване
Не се изисква специална подготовка на пациента преди вземането на материал за изследването.
Проба
Гноен секрет – около 1 ml, отделен при аспирация/дренаж, или материал, взет със стерилен памучен тампон след от рана след почистване около нея.
Материалът се поставя в стерилен контейнер и се изпраща за изследване в микробиологична лаборатория.
Метод
Микробиологично културелно изследване.
Референтни стойности
Посявката на материала не дава бактериален растеж.
Образуването и натрупването на гной винаги се дължи на причинител или причинители – най-често бактерии, по-рядко гъбички. Нехарактерно е посявка на гноен секрет да не дава растеж.
Интерпретация на резултатите
Резултатите от изследването на гноен секрет са важни за правилното лечение. Изолираният причинител и антибиограмата позволяват на лекуващите да подберат подходящият антибиотик и така да се справят с гнойното възпаление и потенциалните усложненията, някои от които са животозастрашаващи.
