Хаптоглобинът е белтък, който участва в процеса на разграждане на хемоглобина (пигмента на червените кръвни клетки, който осъществява кислородопренасящата им функция). При разрушаване на червените кръвни клетки хемоглобинът, съдържащ се в тях, се освобождава в плазмата. Там хаптоглобинът се свързва с него.
Клетките на имунната система го разпознават и го поглъщат, след което го разграждат. Ако в кръвта има повече освободен хемоглобин, от колкото хаптоглобинът може да свърже, хемоглобинът преминава свободно през бъбреците и се филтрира в урината.
Хронично състояние на прекалено бързо разрушаване на червените кръвни клетки с отделяне на голямо количество свободен хемоглобин (хемолиза) причинява ниска концентрация на свободния хаптоглобин. Концентрацията на хаптоглобина е обратно пропорционална на степента на хемолиза.
Също така редовното прекомерно физическо натоварване може да предизвика хемолиза, която да намали нивата на хаптоглобина. Тъй като хаптоглобинът се произвежда в черния дроб, тежките чернодробни увреждания също могат да причинят спад в неговата серумна концентрация.
Също така хаптоглобинът е един от острофазовите белтъци – белтъци, чиято концентрация се повишава по време на възпаление. Такива са също алфа-1-антитрипситън и С-реактивният протеин.
Изследването на серумен хаптоглобин се използва за диагностициране или проследяване на хемолитични състояния.
Хемолизата е състояние, при което червените кръвни клетки биват разрушавани по-бързо, от колкото могат да се произведат. Затова се получава недостиг на червени кръвни клетки – анемия. Хемолитичната анемия може да бъде вродена или придобита.
Най-известните форми на вродена хемолитилична анемия са сърповидно-клетъчната и таласемията. Таласемията е характерна за Средиземномосрския регион и се среща в България.
Придобитата хемолитична анемия може да се дължи на: инфекции, медикаменти (пеницилин, антималарийни препарати, сяра-съдържащи, парацетамол), рак на кръвта, автоимунни заболявания (лупус, ревматоиден артрит, улцерозен колит), туморни заболявания, хиперактивност на слезката, наличие на механична клапна протеза, която поврежда кръвните клетки, преминаващи през нея, тежка реакция към кръвопреливане.
Някои видове придобита хемолитична анемия са временни и преминават в рамките на няколко месеца. Други могат да останат хронични и да рецидивират през различни периоди от време.
Кога да направя това изследване?
Серумен хаптоглобин е редно да бъде изследван при поява на симптоми, характерни за хемолитичната анемия:
Бледа или жълтеникава кожа, очни склери и лигавици;
Тъмен цвят на урината;
Повишена температура;
Слабост;
Сънливост;
Обърканост;
Лесна уморяемост при физическо натоварване;
Уголемен размер на слезката и черния дроб;
Учестен пулс;
Поява на сърдечен шум.
Цени за изследване на хаптоглобин
Изследване
Цена, лв.
Хаптоглобин
31,90
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
Изследването се извършва сутрин на гладно. Предходния ден не е желателно пациентът да извършва тежки физически натоварвания.
Проба
венозна кръв
Метод
имунотурбидиметричен
Референтни стойности
0,3 -2 g/l
Интерпретация на резултатите
Повишените нива на хаптоглобин могат да се дължат на:
Остра или хронична инфекция или друго заболяване, предизвикващо възпаление;
Ракови заболявания в напреднал стадий;
Автоимунни заболявания;
Тъканен разпад.
Ниските нива на хаптоглобин се свързват с:
Вродени заболявания:
Мегалобластна анемия
Сърповидно-клетъчна анемия
Таласемия
Наследствена сфероцитоза
Дефицит на глюкозо-6-дифосфат и пируват-киназа
Вродена липса на хаптоглобин (1% от Африканската популация)
Придобити заболявания:
Вътресъдова хемолиза, предизвикана от различни заболявания
Автоимунна хемолитична анемия
Механична клапта протеза
Инфекциозен ендокардит на сърдечните клапи
Реакции към кръвопреливане
Фетална еритробластоза
Пароксизмална нощна хемоглобинурия
Хематоми и тъканни кръвоизливи
Тромботична тромбоцитопенична пурпура
Медикамент-предизвикана хемолитична анемия
Остро или хронично чернодробно заболяване.
Естрогените и оралните контрацептиви намаляват хаптоглобиновата концентрация.
При раждането новородените са с нулево ниво на хаптоглобин, което постепенно се повишава и до 6-тия месец достига нивата, характерни за възрастен индивид.
Ако при първоначално изследване хаптоглобинът е нисък, изследването трябва да се повтори след 1-2 седмици, когато се предполага, че острият епизод на хемолиза е приключил. Около 1 седмица след прекратяване на хемолизата хаптоглобинът се връща към нормата.
Ако изследването е направено по време на инфекция или прием на кортикостероиди, наличието на хемоличитен процес не може да бъде изключено, дори при наличие на нормални стойности на хаптоглобина.
